Лефевристите: как се стигна до новия разкол

Светла Чалъкова - Ватикана

На 9 юни 1988 г. свети Йоан Павел II изпраща лично писмо до френския архиепископ Марсел Льофевр. Това е последният опит да го убеди да се откаже от намерението си да ръкоположи четирима нови епископи без одобрението на Светия престол.

„Горещо Ви призовавам да се върнете със смирение към пълното послушание на Наместника на Христос – пише папата. – Не само Ви приканвам, но Ви моля заради раните на Христос, нашия Изкупител, в името на Онзи, Който в навечерието на Своите страдания се молеше учениците Му да бъдат едно“.

Тридесет и осем години по-късно историята почти дословно се повтаря.

В навечерието на новите епископски ръкоположения папа Лъв XIV изпрати открито писмо до генералния настоятел на Свещеническото братство „Св. Пий X“ о. Давиде Палярани – наследник на архиепископ Льофевр.

„Църквата признава привързаността към литургичния живот, усилията във формирането на свещеници, апостолската ревност и желанието за вярност към Преданието, които отличават много личности и общности, свързани с вашето Братство – пише Светият отец. – Именно с този дух и с истинска християнска обич ви моля от цялото си сърце: откажете се от това намерение!

Призовавам ви внимателно да помислите за духовното благо на вярващите, защото схизматичният акт, който възнамерявате да извършите, ще ги лиши от възможността законно, а в някои случаи дори валидно, да получават тайнствата, които търсят за своето спасение.

Църквата остава отворена за път на диалог и взаимно разбирателство, който Светият Дух може да направи възможен и плодотворен. Моля се за вас, защото разкъсването на безшевната Христова одежда е грях с изключителна тежест.

Нека Господ просветли съвестта ви и отвори сърцата ви. По силата на властта, която Христос ми е поверил, със скръб, но и с надежда, чувствам дълга да ви помоля да се откажете от намерението си. Поверявам това намерение на Непорочното сърце на Дева Мария – Майката на Добрия съвет“.

През 1988 г. архиепископ Льофевр не се вслушва в призива на папата и на 30 юни извършва незаконните епископски ръкоположения.

Днес на същото място – на поляната в Екон, малко швейцарско селище в кантон Вале, където се намира международната семинария на Свещеническото братство „Св. Пий X“ – се повтаря същият драматичен момент.

Въпреки изричното несъгласие на папа Лъв XIV за епископи бяха ръкоположени четирима свещеници: Паскал Шрайбер (Швейцария, 53 години), Майкъл Голдейд (Съединени щати, 46 години), Мишел Поансине дьо Сиври (Франция, 42 години) и Марк Анапие (Франция, 36 години).

Както на 1 юли 1988 г. Светият престол обяви автоматичното отлъчване (latae sententiae) както на епископите, извършили ръкоположенията, така и на новоръкоположените, така и днес от Рим последва аналогично решение.

Началото на конфликта

За да се разбере защо през 2026 г. Екон отново се превърна в център на толкова драматични събития, трябва да се върнем към началото на историята – в годините след Втория ватикански събор.

Марсел Льофевр (1905–1991) не е обикновен епископ. Като член на Конгрегацията на Светия Дух (спиританите) той е апостолически делегат в голяма част от франкофонска Африка и архиепископ на Дакар в Сенегал. По-късно е избран за генерален настоятел на своята конгрегация – една от най-активните мисионерски общности в Католическата църква.

По време на Втория ватикански събор той се превръща в една от водещите фигури на Coetus Internationalis Patrum – групата на съборните отци, които се противопоставят на някои от обсъжданите документи.

Льофевр критикува най-вече декларацията за религиозната свобода, декрета за икуменизма, отделни аспекти на епископската колегиалност, а по-късно и литургичната реформа на папа Павел VI.

Според него това не са просто спорни пастирски решения, а началото на дълбока криза, която застрашава самото предаване на католическата вяра.

Именно това убеждение стои в основата на създаването през 1970 г. на Свещеническото братство „Св. Пий X“, основано с одобрението на епископа на Фрибург.

Семинарията в Екон бързо се превръща в притегателен център за млади кандидати за свещенството от различни държави, които не приемат промените след Втория ватикански събор.

Успоредно с това отношенията между Братството и Светия престол се влошават.

След апостолическата визитация в семинарията и публикуваната през ноември 1974 г. декларация, в която Льофевр обвинява следсъборната Църква в модернистично отклонение, Светият престол отменя каноничното признаване на Братството.

Самият архиепископ е наказан със suspensio a divinis – забрана да упражнява свещеническото си служение, тъй като продължава да ръкополага свещеници без необходимото разрешение.

Именно през този период се оформя принципът, който впоследствие се превръща в основен аргумент на Братството – т.нар. „състояние на необходимост“.

Според Льофевр тежката криза в Църквата оправдава извънредни мерки за запазването на католическото свещенство и традиционната литургия, дори когато тези действия противоречат на каноничното право.

Когато през 1988 г. архиепископът преценява, че краят на живота му наближава и че предложенията на Рим не гарантират бъдещето на Братството, той решава да извърши епископски ръкоположения без папски мандат – решение, което поставя началото на най-сериозния разрив между Рим и лефеврианското движение.

От надеждата за помирение до новата криза

Въпреки очакванията на мнозина през 1988 г., Свещеническото братство „Св. Пий X“ не изчезва след смъртта на архиепископ Марсел Льофевр. Напротив – през следващите десетилетия то постепенно укрепва и разширява присъствието си по света.

Докато през 1988 г. Братството разполага с малко над двеста свещеници, през миналата година техният брой достига 733. Към тях се прибавят още 264 семинаристи, както и множество монаси, монахини и религиозни общности, действащи в различни страни. Около неговите енории, училища и апостолски инициативи се обединяват и стотици хиляди миряни.

Отношенията между Братството и Светия престол през тези години преминават през различни етапи.

В стремежа си да насърчи помирението папа Бенедикт XVI през 2009 г. отменя отлъчванията на четиримата епископи, ръкоположени в Екон през 1988 г. Това решение поставя началото на продължителен богословски диалог между Светия престол и Свещеническото братство „Св. Пий X“.

Въпреки положените усилия обаче до окончателно споразумение така и не се стига.

По време на понтификата на папа Франциск отношенията придобиват по-пастирски характер. Светият отец предоставя на свещениците от Братството правото валидно да извършват тайнството Покаяние (Изповед), а впоследствие определя и условия, при които браковете, сключени в техните приорати, могат да бъдат признати от Католическата църква.

Тези жестове имат голямо значение за вярващите, свързани с Братството, но не променят неговото канонично положение. То продължава да няма официален каноничен статут в Католическата църква, а неговите духовници не упражняват законно своето служение.

Защо се стигна до новите епископски ръкоположения?

През последните месеци напрежението между Рим и Братството отново се изостри.

От четиримата епископи, ръкоположени от архиепископ Льофевр през 1988 г., днес са живи само двама и двамата са в напреднала възраст.

Според ръководството на Братството това поставя под заплаха бъдещите свещенически ръкоположения и дългосрочното съществуване на общността.

Поради тази причина генералният настоятел о. Давиде Палярани обявява намерението си да бъдат ръкоположени четирима нови епископи.

Той подчертава, че те няма да получат териториална юрисдикция и няма да създадат паралелна църковна йерархия. Според него единствената им задача ще бъде да осигурят приемствеността на епископското служение в рамките на Братството.

От гледна точка на Светия престол обаче подобен аргумент не променя същността на проблема.

Позицията на Рим остава непроменена: епископско ръкоположение, извършено против изричната воля на папата, представлява схизматичен акт независимо от мотивите, които го оправдават.

Причината е, че според католическото учение епископското служение може да се упражнява единствено в йерархично общение с Римския папа.

Именно тук се намира и същинският спор между Светия престол и лефеврианите

Още от самото си създаване Братството се позовава на т.нар. „състояние на необходимост“, според което извънредната криза в Църквата оправдава действия, които при нормални обстоятелства биха били забранени от каноничното право.

Рим обаче никога не приема това тълкуване.

Според Светия престол подобно извънредно положение не оправдава почти половин век съществуване на международна структура, която действа без канонично признание и практически независима от църковната йерархия.

Именно около този въпрос се водят и последните разговори между двете страни.

На 12 февруари генералният настоятел на Братството о. Давиде Палярани се среща с кардинал Виктор Мануел Фернандес, префект на Ведомството за доктрината на вярата.

Срещата обаче не успява да преодолее съществуващите различия.

Няколко дни преди епископските ръкоположения Братството изпраща до папата и до членовете на Кардиналската колегия обширно Изповедание на вярата, съдържащо 154 точки, в което излага своите богословски позиции и аргументи.

Отговорът на Братството и окончателният разрив

В следобеда преди епископските ръкоположения генералният настоятел на Свещеническото братство „Св. Пий X“ о. Давиде Палярани публикува отговор на писмото на папа Лъв XIV.

В него той категорично отхвърля обвиненията, че Братството желае да се отдели от Католическата църква.

„Далеч сме от мисълта да се отделим от Църквата в Рим – пише той. – Напротив, желаем да ѝ служим с извънредни средства, както човек би помогнал на майка, изпаднала в тежко положение и нуждаеща се от особена помощ, дори ако тази помощ не е разбрана от всички. Убеден съм, че Светият отец е способен да разбере това“.

Според Палярани Светият престол и в миналото е проявявал разбиране към сложни ситуации и е давал необходимото време за размисъл и разграничаване.

„Затова си позволявам синовно да помоля Негово Светейшество да предостави и днес необходимото време за такова разпознаване“, пише още той.

Генералният настоятел припомня и събитията от 1988 г., когато Братството също беше обвинено в схизма при почти същите обстоятелства.

„И тогава бяхме обявени за схизматици. Но след толкова години днес можем да разговаряме с папата като син със своя баща“, отбелязва той.

С други думи, посланието на Палярани е ясно: Светият престол не бива незабавно да прибягва до най-тежката канонична санкция, а трябва да остави отворена възможността за продължаване на диалога.

Решението на Светия престол

Светият престол обаче преценява, че с извършените в Екон епископски ръкоположения е премината граница, която вече не позволява различно тълкуване.

Според Ведомството за доктрината на вярата ръкополагането на епископи без папски мандат и въпреки изрично изразената воля на Римския папа представлява не просто тежко нарушение на каноничното право, а формално извършен схизматичен акт.

Поради това епископите, извършили ръкоположенията, както и новоръкоположените, изпадат в автоматично изключване (latae sententiae), а публикуваният декрет само официално удостоверява настъпването на това наказание.

С Разяснителната бележка към декрета Светият престол прави и още една важна крачка.

За първи път след дългогодишните опити за помирение Ведомството заявява, че не става дума единствено за отделен каноничен акт, а за схизматично положение, което засяга цялото Свещеническо братство „Св. Пий X“.

Неговите духовници са определени като намиращи се в състояние на схизма, а миряните, които официално се присъединяват към Братството, попадат под предвидените от каноничното право последици.

Край на една дълга епоха

С публикуването на декрета и придружаващата го Разяснителна бележка приключва почти четиридесетгодишен период, през който Светият престол последователно търсеше пътища за възстановяване на пълното общение със Свещеническото братство „Св. Пий X“.

След решението на папа Бенедикт XVI през 2009 г. да отмени отлъчванията на четиримата епископи, ръкоположени през 1988 г., изглеждаше възможно да бъде намерено трайно решение.

Папа Франциск продължи тази линия чрез конкретни пастирски жестове, като предостави на свещениците на Братството правото валидно да извършват тайнството Покаяние и създаде условия за признаване на някои бракове, сключени в техните общности.

Въпреки това богословските и каноничните различия така и не бяха преодолени.

Новите епископски ръкоположения в Екон през 2026 г. промениха окончателно ситуацията.

Според Ведомството за доктрината на вярата вече не става дума за продължаващо канонично нередовно положение или за спор относно тълкуването на църковното право.

От гледна точка на Светия престол е настъпил формален разрив на църковното общение – нова схизма, която поставя началото на един различен етап в отношенията между Рим и Свещеническото братство „Св. Пий X“.

Остава открит единствено въпросът дали и този път, както след кризата от 1988 г., ще се намери път към бъдещо помирение. Историята на отношенията между Светия престол и Братството показва, че дори и след най-дълбоките разделения Църквата не престава да търси възстановяването на единството. Но след събитията в Екон през 2026 г. този път изглежда по-труден от всякога.