Коментар на Евангелието за 26 юли 2026 г. от монсеньор Йовко Пищийски
"Той продаде всичко, що имаше, и го купи" (Мт. 13, 44-52)
Възлюбени братя и сестри,
В Евангелието Исус ни разкрива Небесното царство чрез притчи. Това царство не е просто идея – то е Самият Исус и дарът на вечното спасение.
За да го приемем, се изисква радикален избор: да се откажем от всичко останало. Тази саможертва обаче не е наложена насила. Човекът от притчата продава всичко едва след като е открил истинското съкровище. Същността на вярата не е в това да се лишаваме от блага, а в чистата радост, че сме открили Бога.
За да имаме сили да оставим всичко излишно, първо трябва да открием съкровището – тоест да срещнем Исус. След тази среща отказът от материалното става лесен и естествен.
Много млади хора днес се страхуват да търсят Божията воля. Те се притесняват, че Бог ще им отнеме щастието, или Го виждат като пречка за личните си планове. Вместо да Го следват, те се опитват да вкарат Него в своите рамки и да искат одобрение за собствените си егоистични идеи.
Трябва да се запитаме: Срещнахме ли наистина Исус? Следваме ли Го с радост? Колко от сърцето си Му даваме?
Нека да обърнем внимание и на друг аспект на притчите. Има двама герои. Единият е внимателният търсач, който намира съкровището, отива, продава всичко и купува нивата. Той действа решително. Другият е разсеяният собственик, който притежава земята, но не забелязва скритото в нея богатство. Той продава нивата за безценица. Това са хората, които имат безценната перла на вярата, но не осъзнават стойността ѝ и я заменят за колекция от модерни суети.
Въпросът, който възниква, е семпъл: на кого от двамата приличаме? Нека да не бъдем като разсеяния и повърхностен стопанин! Да не приемаме вярата си за даденост, да не се смятаме за праведни само защото сме част от християнска традиция и да не мислим, че Божиите обещания ни принадлежат автоматично.
В действителност рискуваме да разпродадем вярата си заради идеологии, мързел или пари. Постъпваме като библейския Исав, който продава първородството си за паница леща (срв. Бит. 25:34). Заради дребни материални удобства сме готови да изгубим най-голямото съкровище: живата вяра. Страшното е, че често не намираме дори половин час в неделя, за да отидем на литургия.
Нека Господ Исус ни помогне да пречистим вярата си, да я направим силна и да я показваме чрез дела на милосърдие. Амин.
