Коментар на Евангелието за 28 юни 2026 г. от отец Виктор Хаджиев

„Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.” (Мт 10,37-42)

Скъпи братя и сестри,

Има думи на Исус, които не можем да омекотим, без да ги изопачим. „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене.“ Това не означава, че Христос ни учи да обичаме по-малко родителите, децата, близките си. Напротив: Той ни учи да ги обичаме правилно. Когато Бог не е на първо място, дори най-съкровените човешки връзки могат да се превърнат в окови, в страх, в зависимост, в идол. А когато Христос е на първо място, тогава и бащата, и майката, и детето, и братът, и сестрата вече не са притежание, а дар. Само който принадлежи на Бога, може истински да обича човека, без да го използва, без да го обсебва, без да го превръща в бог.

После Исус казва: „Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“ Кръстът не е просто страдание. Всички страдат – вярващи и невярващи. Християнският кръст е страдание, носено с любов; вярност, когато е трудно; прошка, когато гордостта иска отмъщение; чистота, когато светът се подиграва; надежда, когато всичко изглежда загубено. Затова Господ добавя: „Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.“ Човек може да спечели удобство, спокойствие, кариера, похвала, но да изгуби душата си. А може да изгуби нещо временно заради Христос и точно тогава да открие онзи живот, който никой не може да му отнеме.

И накрая Евангелието завършва не с големи подвизи, а с чаша студена вода. Това е удивително. Христос започва с най-радикалното изискване – да бъде обичан повече от всички – и завършва с най-малкия жест: една чаша вода, дадена в името на ученик. Така Бог ни показва, че в Неговото царство няма нищо малко, когато е направено с любов. Една дума на утеха, едно посещение, едно изслушване, една прошка, едно скрито добро дело – всичко това има вечна стойност, ако е направено заради Христос. Бог иска цялото ни сърце, но вижда и най-малкото движение на това сърце. И може би точно там започва светостта: не в шумните жестове, а в тихата вярност; не в това да бъдем забелязани от всички, а в това да бъдем верни пред Бога. Амин.