Eвангелие за XII обикновена неделя Eвангелие за XII обикновена неделя  

Коментар на Евангелието за 21 юни от отец Виктор Хаджиев

Отец Виктор Хаджиев и тази неделя тълкува за нашите слушатели откъса от Евангелието. Христос три пъти повтаря на учениците Си: „Не бойте се“. Той ни учи, че вярата не е живот без изпитания, а с доверие в Бога, Който познава и пази човека дори в най-малките подробности на неговия живот.

„Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият.” (Мт 10,26-33)

Аудио коментар на неделното Евангелие от отец Виктор Хаджиев

Скъпи братя и сестри,

„Не бойте се“ – тези думи на Христос звучат особено силно в свят, в който човек често живее под натиска на страхове: страх от бъдещето, страх от мнението на другите, страх от самота, от болест, от несигурност, от загуба. Исус не казва, че ученикът Му няма да срещне трудности. Напротив, Той подготвя апостолите за изпитанията, които ще дойдат заради Евангелието. Но в същото време им открива една по-дълбока истина: злото, злобата, лъжата и човешката заплаха нямат последната дума. Истината, която идва от Бога, не може да остане завинаги скрита. Това, което е казано на тъмно, ще бъде чуто на светло; това, което е поверено в тишината на сърцето, трябва да бъде свидетелствано с живота.

Христос ни призовава да не се страхуваме от онези, които могат да наранят тялото, но не могат да отнемат душата. Тези думи не са презрение към земния живот, а напомняне за неговото истинско измерение. Човекът не е само тяло, успех, обществен образ или земна сигурност. Човекът има душа, има вечна стойност, има достойнство, което идва от Бога. Затова Исус дава толкова нежния образ на врабчетата: нито едно от тях не е забравено от Отца. Ако Бог не забравя малките птички, колко повече не забравя човека, създаден по Негов образ. Дори космите на главата ни са преброени – не защото Бог се занимава с дреболии, а защото Неговата любов е лична, конкретна и внимателна.

В края на Евангелието Христос говори за изповядването на вярата пред хората: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен“. Това е сериозен призив към всеки християнин. Вярата не може да остане само вътрешно чувство или скрита симпатия към Бога. Тя трябва да стане свидетелство – с думи, с избори, с честност, с вярност, с милосърдие. Понякога да признаем Христос означава просто да не се срамуваме, че сме вярващи; друг път означава да изберем истината, когато е по-лесно да мълчим. Но именно тогава думите на Исус стават сила: „Не бойте се“. Защото онзи, който стои пред Бога, може да стои изправен и пред света. Амин.

20 юни 2026, 12:23