Комуникацията и изкуственият интелект: новото предизвикателство пред Църквата в Европа

Светла Чалъкова - Ватикана

От 5 до 7 май в Рим се проведе годишната среща на говорителите и прессекретарите на европейските епископски конференции, организирана от Съвета на епископските конференции на Европа (CCEE). Темата на форума тази година бе „Църквата в Европа и дигиталната мисия“, а централно място в дискусиите заеха предизвикателствата на изкуствения интелект и комуникацията на Църквата в съвременния свят. Сред участниците бе и говорителят на българските католически епископи Ива Михайлова.

Срещата се проведе в седалището на Италианската епископска конференция в присъствието на кардинал Матео Дзупи, архиепископ на Болоня и председател на Италианската епископска конференция. В приветствието си той подчерта, че Църквата трябва да бъде способна да общува със съвременния човек, без да се превръща в заложник на медиите и техните механизми.

„Имаме огромна нужда от Църква, която умее да комуникира, без да тича след медиите“, каза кардинал Дзупи. Според него мнозина все още възприемат Църквата като „нещо далечно, старомодно и трудно разбираемо“, особено младите хора. „Продължаваме да говорим твърде много на латински“, добави той образно, призовавайки църковните комуникатори да намерят по-разбираем и жив език за предаване на християнското послание.

Кардиналът благодари на журналистите и говорителите за тяхната „безценна работа“ – не само при справянето с кризи и обществени напрежения, но и в усилието да обясняват и правят разбираеми „красивите неща, които Църквата често не успява да комуникира добре“.

Особен интерес предизвика изказването на Матю Харви Сандърс – основател и изпълнителен директор на Longbeard и създател на „Magisterium AI“, една от най-разпознаваемите платформи за католическо съдържание, базирано на изкуствен интелект. Той предупреди, че Църквата рискува да загуби присъствието си в дигиталния свят, ако не овладее средствата за комуникация на нашето време.

„Комуникатор, който не владее средствата на своята епоха, изоставя терена на онези, които умеят да ги използват. Това не е смирение, а стратегическа капитулация“, заяви Сандърс.

По думите му изкуственият интелект вече е основното средство за комуникация на новото поколение. Той постави и важния въпрос: „Кой контролира дигиталния интерфейс? Кой оформя отговорите, които вярващите получават, когато задават въпросите на душата си?“

Данните, представени по време на срещата, показват мащаба на промените. Според доклада „Stanford AI Index“ генеративният изкуствен интелект е достигнал до над половината от населението на света само за три години – много по-бързо от разпространението на персоналните компютри и интернет. Все повече университети, компании и обществени институции интегрират ИИ в ежедневната си работа.

В същото време участниците предупредиха и за рисковете. Някои от говорителите изразиха тревога, че в потока на дигиталната комуникация може да се загубят реалният човешки контакт, лицето и гласът на човека.

Монс. Нуно Браш да Силва Мартинш, ръководител на секцията „Социални комуникации“ към CCEE, подчерта, че мисията на Църквата остава същата и в дигиталната среда: да свидетелства за Христос и да защитава достойнството на човека.

„Църквата е призвана да „очовечава“ и изкуствения интелект“, каза той. „Може да звучи парадоксално, но задачата ни е да внесем и в дигиталния свят отпечатъка на човешкото и Божественото.“

Форумът в Рим показа ясно, че Църквата в Европа все по-сериозно осъзнава необходимостта от присъствие в новата дигитална култура – не просто като институция, която използва технологии, а като общност, призвана да внесе в тях етика, истина и човечност.