Кардинал Пицабала: Йерусалим е призван да лекува раните на света

Светла Чалъкова - Ватикана

Латинският патриарх на Йерусалим, кардинал Пиербатиста Пицабала, публикува ново пастирско послание, в което поставя въпроса как християните трябва да живеят в условията на продължаващия конфликт в Светите земи. Документът, озаглавен „Те се върнаха в Йерусалим с голяма радост“, предлага духовна и пастирска перспектива за мисията на Църквата в един дълбоко разкъсан регион.

Конфликт, който променя епохи

Кардиналът определя събитията от 7 октомври и войната в Газа като повратен момент, който „затвори една епоха и отвори нова – по най-лошия възможен начин“. Според него случващото се не е просто локален конфликт, а израз на по-дълбока глобална криза.

„Дълго време светът вярваше в международен ред, основан на правила и диалог. Днес наблюдаваме завръщане към силата като основно средство за разрешаване на конфликти“, подчертава той, предупреждавайки за опасността войната да се превърне в своеобразен „култ“.

Разпадане на връзките и криза на доверието

Патриархът обръща внимание и на последиците от конфликта върху обществото – разрушаване на взаимоотношенията, нарастващо недоверие и разделение в затворени общности, често засилвани от социалните мрежи.

Той изразява тревога и от кризата в междурелигиозния диалог: светите места, които трябва да бъдат пространства на молитва, все по-често се превръщат в арени на идентичностни конфликти.

„Злоупотребата с Божието име за оправдаване на насилие е най-тежкият грях на нашето време“, заявява кардиналът.

Йерусалим – град на срещата и откровението

В сърцевината на посланието стои образът на Йерусалим като място на съжителство и среща. Според кардинал Пицабала истинската идентичност на града не е политическа, а духовна – той е място на Божието откровение, където различните вери намират дом.

Пренебрегването на това духовно измерение, подчертава той, е сред основните причини за провала на опитите за трайно съжителство през последните десетилетия.

Ролята на Църквата в условия на криза

Патриархът признава, че Църквата се стреми да бъде глас на истина и яснота дори в хаоса, но си задава и критичен въпрос: дали винаги е успявала да съхрани своето пророческо свидетелство, или понякога е избирала предпазливостта пред истината.

На пастирско ниво той подчертава ключовото значение на молитвата и литургията, както и ролята на семейството като място за възпитание в уважение и съжителство.

Християнските училища, според него, трябва да бъдат „работилници на новото човечество“, където младите се учат да гледат на историята без омраза и желание за отмъщение.

Особено важни са и болниците и социалните служби, където вече се живеят конкретно приемането, диалогът и изцелението.

Призвание към надежда и съвместен път

Кардинал Пицабала подчертава значението на всички членове на общността: възрастните като носители на паметта, младите като знак за бъдещето, а свещениците и монашеските общности – като ориентир за възможно съжителство.

Междурелигиозният диалог, въпреки трудностите, остава „жизнена необходимост“.

В заключение той призовава християните да отхвърлят всяко съучастие в културата на насилие и да възстановят доверието – не със собствени сили, а чрез силата на Евангелието.

„Не сме сами“, напомня той. „Това, което ни поддържа, не е нашата сила, а радостта от Евангелието.“

С тези думи патриархът приканва вярващите да се „върнат в Йерусалим с радост“ – не само като място, но и като духовен път, в който Божият замисъл за мир постепенно се превръща в реалност.