Кардинал Пицабала: Възкресението на Христос е по-силно от страха, смъртта и разделенията
Светла Чалъкова - Ватикана
В ранните часове на Велика събота кардинал Пицабала оглави пасхалното богослужение в т.нар. „църква на Възкресението“, както местните християни наричат базиликата на Божи гроб. Поради мерките за сигурност, наложени от продължаващия конфликт в региона, на литургията присъстваха само малък брой духовници, сред които францисканците от Кустодията на Светите земи.
В своята проповед патриархът подчерта, че Пасхата не започва с триумфално обявяване на победата, а с „вслушване в една история“ – история, която преминава през мрака на смъртта, за да достигне до светлината на живота. Той описа обстановката около богослужението като дълбоко символична: затворени врати, почти пълна тишина, прекъсвана единствено от далечния шум на войната. И въпреки това, именно на това място, където смъртта е била „обитавана от Бог“, Божието слово, по думите му, „звучи по-силно от всяко мълчание“.
Кардиналът говори откровено за състоянието на християнската общност в Светите земи – вяра, която е изпитана, крехка и понякога уморена, но все пак устояваща. Тази устойчивост, подчерта той, не идва от човешка сила, а от присъствието на Бог, Който не стои далеч от човешкото страдание, а влиза в него напълно. „Бог не обяснява болката от разстояние – Той я обитава отблизо“, каза Пицабала, напомняйки, че Христос е приел върху Себе си дори най-тежките измерения на човешкото съществуване – страданието и смъртта.
Централно място в проповедта зае евангелският образ на отместения камък от гроба. Позовавайки се на Евангелието от Матей, патриархът определи този момент като „сърцевината на събитие, което разтърсва света“. Камъкът не е преместен от човешка сила, а от Божията мощ – знак, че дори в най-безнадеждните ситуации съществува възможност за ново начало.
Пицабала свърза този образ с реалността на днешната война, отбелязвайки, че днес сякаш няма кой да „отмести камъните“ на страданието, които конфликтът продължава да трупа. В този контекст той припомни въпроса на жените от Евангелието: „Кой ще ни отмести камъка?“. Това, според него, е въпросът на всяко човешко сърце, което търси надежда в моменти, когато всичко изглежда загубено.
Отговорът обаче, подчерта кардиналът, не е абстрактно обещание, а реално събитие: гробът е отворен. „Камъкът бе отместен не от нашата сила, а от силата на Божията любов, която е по-силна от смъртта“, заяви той. Именно това е и същинското пасхално послание – че Бог не чака човешките конфликти да приключат, за да донесе нов живот. Възкресението започва в мрака, в тишината, в самия гроб.
Патриархът подчерта, че Пасхата не е резултат от човешките усилия за мир, макар те да са необходими, а тяхна основа и източник. Ако гробът е празен, нищо не е окончателно затворено – нито раните, нито разделенията, нито самата история. Това означава, че дори в условията на война посоката на човешкия път вече е променена: смъртта не е последната дума.
В същото време Пицабала обърна внимание и на друг „камък“, който Възкресението отмества – страха. Първите думи на ангела към жените са „Не бойте се“, и именно това послание, според него, остава актуално и днес. Влизането в празния гроб – дори в условията на самота и конфликт – означава среща с тайната на живота, който се обновява.
Кардиналът подчерта, че Възкресението не отрича реалността на страданието. Раните на Христос не изчезват, а се превръщат в знак за победата на живота над смъртта. „Бог не изтрива нашата история – Той я преобразява“, каза той, добавяйки, че там, където е имало окончателна преграда, сега има праг към нов живот.
Особено силен бе и образът на Йерусалим – град, белязан от паметта за смъртта и днес от множество разделения, който въпреки това се превръща в място, откъдето се възвестява животът. Този живот, подчерта патриархът, не е абстрактен идеал, а конкретна реалност, която засяга хората, домовете и общностите.
В заключение Пицабала насочи вниманието към призива на Евангелието „Той ви предшества в Галилея“, като обясни, че за днешната Света земя това означава смелост да се повярва, че е възможен нов път. Надеждата, според него, не е просто чувство, а действие – стъпка напред, въпреки страха и несигурността.
Кардиналът призова вярващите да премахват „камъните“ на отчаянието, озлоблението и недоверието, и да станат „живи камъни“ – строители на помирение и носители на надежда. Това, по думите му, е истинското пасхално послание от Божи гроб: свидетелство, че животът, дарен от Бога, вече не може да бъде затворен от смъртта.
