Коментар на Евангелието за 29 март от отец Виктор Хаджиев

„Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мт 26,14-27,66)

Скъпи братя и сестри,

В този дълбоко драматичен разказ виждаме как предателството, страхът и несправедливостта се преплитат в съдбата на Исус. Юда Го предава, Петър се отрича, а тълпата избира Варава – сякаш човешкото сърце се затваря за истината. И въпреки това Христос остава тих, кротък и верен на мисията Си, приемайки страданието не като поражение, а като път на любовта. Тук се разкрива една различна сила – не силата на властта и на отмъщението, а силата на саможертвата.

По пътя към Голгота Исус носи кръста не само като тежест на дървото, но и като тежестта на греха на целия свят. Срещаме страдащия Бог, Който не се спасява от болката, а влиза в нея, за да я преобрази отвътре. Дори на кръста Той не престава да обича: прощава, доверява се на Отца и отваря рая за разкаялия се разбойник. В този момент на крайна слабост се ражда надеждата за всеки човек.

Накрая, когато всичко изглежда завършено и запечатано в тишината на гроба, се ражда очакването на нещо ново. Камъкът е положен, стражата е поставена, но Божият план не може да бъде затворен. Тази тишина не е край, а начало – начало на победата над смъртта. И за нас остава въпросът: ще останем ли при страха и затворения гроб, или ще се доверим на любовта, която преобразява всичко? Амин.