Коментар на Евангелието за 8 март от отец Виктор Хаджиев

„Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее!” (Йн 4,5-42)

Скъпи братя и сестри,

Исус се приближава към кладенеца и вижда жената самарянка – самотна, белязана от живота и носеща тежестта на своите грешки и обществото около себе си. Не я осъжда. Не я съди. Той ѝ говори с разбиране и с нежност, която пробужда сърцето. В тази среща ние виждаме покана: да се отворим пред Бога такива, каквито сме, с нашата слабост и нашите рани, защото Той преобразява сърцето и носи истинска утеха.

Исус ѝ предлага „жива вода“ – вода, която не изчезва, вода, която утолява вечната жажда на душата. Това е Светият Дух, присъствието на Бога в нас, което обновява, дава смисъл и сила отвъд всичко преходно. Колко често търсим спасение във външни неща, забравяйки, че истинската утеха идва само от Бога?

Накрая жената оставя стомната си. Тя изоставя стария начин на живот и кръга на жажда и разочарование. Който е срещнал Христос, не може да остане същият; който е пил от живата вода, не може вече да живее от пресъхнали кладенци. Личната среща става мисия – срамът се превръща в свидетелство, а самотата в общност. И градът идва при Него. Великият пост ни кани не просто да говорим за живата вода. Той ни призовава да позволим тя да извира в нас, докато целият ни живот стане извор, който сочи към Христос – единствения Спасител на света. Амин.