Коментар на Евангелието за 21 март от отец Виктор Хаджиев

„Аз съм възкресението и животът!” (Йн 11,1-45)

Скъпи братя и сестри,

Евангелието ни поставя пред една дълбоко човешка реалност: болест, страдание и смърт. Лазар умира, а Марта и Мария преживяват болката от загубата, която всички ние по един или друг начин познаваме. Исус не остава безучастен – Той плаче. Тези Негови сълзи ни показват, че Бог не е далечен и безразличен, а влиза в нашата болка и я споделя. И все пак Той идва „късно“ според човешките очаквания, за да разкрие нещо по-дълбоко: че Божият отговор не е просто утеха, а победа над самата смърт.

Когато Исус застава пред гроба, Той казва: „Дигнете камъка“. Това е решаващ момент, защото чудото започва с един акт на доверие. Камъкът символизира всичко онова, което затваря живота ни: грехове, страхове, съмнения, отчаяние. Често и ние, като Марта, се колебаем и казваме: „Господи, вече е късно“. Но Христос ни кани да вярваме не само с думи, а с конкретни действия – да отворим сърцето си дори когато това изглежда трудно и рисковано.

И накрая прозвучава гласът на Исус: „Лазаре, излез вън!“. Това е гласът на Този, Който има власт над живота и смъртта. Но Лазар излиза, все още обвит в погребални повивки, и Исус казва: „Разповийте го и оставете го да ходи“. Така и ние сме призвани не само да излезем от „гробовете“ на нашия грях, но и да бъдем постепенно освободени, за да живеем истински. В навечерието на Страстната седмица това Евангелие ни дава сигурна надежда: Христос е възкресението и животът, и Неговият глас продължава да ни зове към нов живот. Амин.