Католическите епархии в България
София
Във времето на Великия пост Католическата църква в София продължава да подкрепя с молитва и духовна подготовка преди посрещането на Христовото Възкресение. Това е период на размисъл, жертва и връщане към същественото, в който Църквата приканва към по-дълбоко преживяване на вярата.
В Конкатедралния храм „Св. Йосиф“ сряда и петък след вечерната света литургия се извървява в молитва традиционния Кръстен път. С молитви и размишления върху Христовите страдания духовници и верни заедно изминават този път, като съпреживяват последните моменти от земния живот на Исус. Всяка седмица различна група от енорията поема подготовката на молитвеното последование.
В Катедралния храм „Успение Богородично“ Кръстният път се моли всяка сряда от 18:30 часа. В петъчните дни там се отслужва и Богородичен акатист – молитвен химн в чест на Света Богородица. В този ден вярващите отправят и своите молитви за душите на всички покойници. След богослуженията има беседи, водени от свещеници от различни енории и епархии, които помагат на присъстващите да задълбочат разбирането си за смисъла на поста и вярата.
В Манастира на Сестрите Евхаристинки се проведе молитвено бдение за мир на 20 март, петък. Програмата включваше часове за обожаване, както и Богородичен акатист. Вярващите се събраха в обща молитва с намерение за мир, носейки в сърцата си тревогите на съвременния свят и надеждата за помирение и единство.
Предстои един от големите християнски празници – Благовещение, който Църквата ще отбележи на 25 март. В София ще бъде отслужена тържествена света литургия както в Катедралния храм „Успение Богородично“, така и в Конкатедралния храм „Св. Йосиф“. Това е ден, който напомня за благата вест и началото на спасението, носейки особена радост в периода на поста.
Социалният център за деца и младежи „Благовещение“ към Каритас София също ще посрещне своя патронен празник. Децата и младежите, които посещават центъра, се подготвят със собствена програма за празничния ден, включваща различни инициативи и дейности.
С приближаването на Страстната седмица вярващите насочват вниманието си към празника Връбница, когато се припомня тържественото влизане на Исус в Йерусалим. В Конкатедралния храм „Св. Йосиф“, на 29 март, ще бъде отслужена тържествена света литургия, поставяща началото на най-дълбокия и съкровен период от църковната година – дните, в които християнският свят съпреживява последните страдания на Христос.
На 22 март ще бъде представена монографията на доц. д-р Стефка Венкова „Изграждане на новия музикален живот в България – делото на Николай Ив. Николаев (1852–1938)“. Събитието ще се състои в Католическата епархия „Св. Йоан XXIII“. Книгата разглежда приноса на Николай Николаев за развитието на музикалния живот в България след Освобождението, проследявайки неговата дейност като педагог и общественик и мястото му в културния живот на страната.
Гергана Дойчинова
Пловдив
На 21 март в катедралния храм „Свети Лудвик“ в гр. Пловдив с тържествена програма, изпълнена с молитва и духовно единение, бе отбелязана 185-годишнината от пристигането на първите капуцински монаси в България. Честването събра вярващи, духовници и гости, за да си припомнят значението на това историческо събитие за живота на Католическата църква у нас.
Празничният ден започна със света броеница, посветена на паметта на покойните епископи, свещеници и братя капуцини, отдали живота си в служба на вярата. Имената на братята бяха прочитани преди всяка десетица на светата броеница, отправяна на различни езици – латински, италиански, немски, български и полски – езиците, на които са се молили братята тук, в България.
От 11:45 часа бе отслужена тържествена света литургия, предстоятелствана от монсеньор Румен Станев, епископ на Софийско–Пловдивската епархия. В своето слово монсеньор Румен насочи вниманието към идването на мисионерите и направи ретроспекция на историята на Църквата в България.
„Отдаваме благодарност към Бог за големите благодати, които сме получили, и за всички, които са извършвали тази просветна, милосърдна и апостолска дейност за душите в България. Мисионери, които са напуснали своята родина, жертвали са се и са посели семето, чиито плодове можем да кажем, че жънем днес.“
Проповедникът също така прикани верните да се запитат: достойни ли сме сега за това, дали сме техни достойни наследници и имаме ли тяхната ревност, смелост и жертвоготовност?
През 2026 година се навършват 185 години от това значимо събитие в духовната история на България — пристигането на първите капуцини на българска земя, когато на 21 март 1841 година в Пловдив е поставено началото на мисия, белязана от всеотдайност, жертвоготовност и непоколебима вяра.
В трудните години на османското владичество, когато католическите вярващи изпитват остър недостиг на духовници, папа Григорий XVI отправя призив за помощ. Капуцините откликват без колебание, водени от своята мисия да служат там, където нуждата е най-голяма.
Под ръководството на о. Андреа Канова, който по-късно става първият капуцин епископ в България, мисията бързо се утвърждава. С неговите усилия е издигнат катедралният храм в Пловдив — жив символ на духовното присъствие, който и до днес пази паметта за първите стъпки на ордена.
През XIX век капуцините не само укрепват вярата, но и развиват просветна и социална дейност чрез изграждането на църкви, училища, интернати и болници. През 1868 година към ордена се присъединява първият българин — Александър Драганчевич, поставяйки началото на местното духовно призвание.
Историята на капуцините в България преминава и през тежки изпитания. Земетресения и войни оставят своя отпечатък, а по време на Втората световна война, на 30 март 1944 година, катедралата „Св. Йосиф“ в София е разрушена при бомбардировки — трагичен момент, запечатан в паметта на поколенията.
След 1944 година настъпва период на изпитание за Църквата в условията на комунистическия режим, когато много духовници са подложени на гонения. Въпреки това вярата остава жива.
С възстановяването на религиозната свобода в края на XX век капуцинската мисия отново се възражда. Особено значимо събитие е посещението на папа Йоан Павел II през 2002 година, когато е положен основният камък на новата катедрала „Св. Йосиф“ в София. Освещаването ѝ през 2006 година се превръща в символ на духовното обновление.
Днес, 185 години след своето начало, капуцинската мисия в България продължава да бъде живо свидетелство за вярност, служение и любов към ближния — вдъхновение, което устоява на времето и гледа с надежда към бъдещето.
На 17 март 2026 г. катедралният храм „Свети Лудвик“ в град Пловдив стана домакин на важна среща на духовенството от епархията. Събитието, преминало под знака на синодалността и взаимното доверие, съчета духовната подготовка за предстоящите Пасхални празници с ключови административни обновления, сред които и изборът на нов Презвитерски съвет.
Срещата бе открита с обща молитва и приветствие от Негово Високопреосвещенство епископ Румен Станев. Eпископът представи новия секретар на епархията – Росица Дошкова, и подчерта необходимостта от актуализиране на данните на свещениците и монашеските общности за нуждите на Апостолическата нунциатура и новия епархиен адресник. Епископ Станев изрази силно желание за по-чести срещи на клира през годината, които да укрепват братската близост и да съчетават духовното израстване с решаването на оперативни задачи.
Духовната част на срещата бе водена от отец Артур Владек OFMCap, който предложи на присъстващите дълбок размисъл, вдъхновен от Евангелието за Самарянката (Йоан 4:4–43).
След духовната беседа свещениците се отправиха към катедралния храм за обожаване на Светото Причастие, поверявайки на Бога своето служение и нуждите на верните.
Централен момент в административната част на срещата бе стартирането на процедурата по избор на нов Презвитерски съвет (съгласно кан. 495 §1 от Кодекса на каноническото право). Генералният викарий на епархията, отец Стефан Манолов, запозна присъстващите с целите, функциите и устава на съвета, чиято основна роля е да бъде съвещателен орган и „гласът на клира“ пред диоцезния епископ.
Според утвърдения регламент, съветът се състои от 8 члена с мандат от 5 години. Половината от тях се избират пряко от свещениците, а останалите се назначават по право или свободно от ординария. От членовете на Презвитерския съвет впоследствие ще бъде сформирана и Колегията на съветниците (между 6 и 12 души).
В тайното гласуване взеха участие 19 свещеници с право на глас. За членове на новия Презвитерски съвет с най-много гласове бяха директно избрани:
• о. Иван Топалски;
• о. Венцислав Николов OFMConv;
• о. Ярослав Бабик OFMCap;
• о. Артур Владек OFMCap;
В последната част на срещата бяха обсъдени редица текущи въпроси и предстоящи събития в живота на местната църква.
Отец Венцислав Николов представи напредъка по изграждането на новия сайт на епархията. Бе обсъдено и съгласуването на документацията за секцията на свещениците с о. Стефан Манолов и монс. Румен Станев. Развива се и дигиталната платформа Breviar, за която информира о. Артур.
Отец Ярослав Бабик отправи покана по повод 185-годишния юбилей от присъствието на отците капуцини. От своя страна, монс. Румен Станев покани духовенството на тържественото отбелязване на 50-годишния свещенически юбилей на монс. Георги Йовчев, което ще се състои на 9 май от 11:00 ч. в гр. Раковски.
На 27 март ще се проведе Кръстен път на открито в с. Житница по покана на о. Борис Стойков. За Велики четвъртък е предвидена традиционната среща на свещениците в 10:00 ч.
Отец Патрик Блонски анонсира семинар, който ще се проведе на 4 и 5 май в манастира „Св. Максимилиян Колбе“ в гр. Раковски. Годишните духовни упражнения за клира са планирани за периода след 11 октомври. Бяха представени и инициативите „Лозето на Рахил“ (от о. Артур) и „Духовно осиновяване“ (от о. Марчин).
Срещата приключи с благодарствена молитва, но нейните плодове тепърва ще се разгръщат в живота на епархията. Този нов етап на синодалност не е просто административна промяна, а искрено желание за "вървене заедно" – както клирът помежду си, така и пастирите със своите верни. В духа на евангелското послание за Самарянката, духовенството на Софийско-Пловдивския диоцез се отправя към предстоящите светли празници на Възкресение Христово с обновена жажда за Бога и готовност за автентично свидетелство. Успешният избор на нов Презвитерски съвет и богатият пасторален календар са ясен знак за една жива, молеща се и действаща местна Църква, която черпи сили от „кладенеца“ на Христовата любов, за да отговори адекватно на нуждите и предизвикателствата на съвременното общество.
На 19 март тържествено бе отбелязан храмовият празник на църквата „Свети Йосиф“. Празничната света литургия започна в 18:00 часа, предстоятелствана от отец Милко Топалски, и събра множество вярващи, обединени в молитва и духовно съпреживяване в чест на свети Йосиф — образец на смирение, вярност и всеотдайност.
Историята на храма води началото си от края на XIX век. През 1898 г. Роберто Менини уведомява Рим за намерението си да изгради църква в близост до пансиона на сестрите йосифинки в Пловдив. На 30 март 1899 г. е положен основният камък и започва строежът с подкрепата на римската конгрегация за разпространение на вярата, както и благодарение на личните контакти на епископа, сред които се откроява и Франц Йосиф I.
Църквата е осветена и започва да функционира на 5 ноември 1899 г., като първоначално служи преди всичко на сестрите йосифинки. Тя е определена като помощна църква към катедралата „Свети Лудвик“.
След закриването на пансиона и колежа през 1948 г. храмът преустановява дейността си. През 2008 г. църквата „Свети Йосиф“ претърпява основен ремонт — извършените реставрационни дейности допринасят за неговото възстановяване и откриват възможност той отново да бъде средище на богослужебен живот и духовно единение.
Жана Стоева
Никополска епархия
На 19 март т.г. се навършиха 5 години от епископското ръкоположение на Епископа на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов. Неговото ръкоположение бе извършено на 19 март 2021 г. на тържествена литургия в Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ в гр. Русе. Монс. Каваленов бе ръкоположен за епископ от Апостолическия нунции в България монс. Гуидо Пекорари и тримата български епископи: монс. Христо Пройков, монс. Георги Йовчев и монс. Румен Станев.
На 19 март, в енориите на Никополския диоцез беше отбелязан празника на Св. Йосиф, съпруг на Дева Мария. Във всички енорийски църкви бяха отслужени тържествени литургии в чест на Светеца.
На 19 март, в с. Бърдарски геран бе честван храмовия празник на енорийската църква „Св. Йосиф“. Тържествената литургия за празника бе предстоятелствана от Генералният викарий на Никополския диоцез отец Салваторе Фрашина, с когото съслужиха: енорийският свещеник на Бърдарски геран отец Койчо Димов, отец Паоло Кортези, отец Патрик Виал и отец Артур Хелстовски. Проповедта за Св. Йосиф, като пазител на сътворението, на хората и на Светото семейство поднесе отец Салваторе Фрашина, като акцентът беше върху ролята на праведния Йосиф - да пази онова, което Бог му е поверил. Празничната литургия бе отслужена за здраве, духовни благодати и просперитет на верните от Бърдарски геран.
Тържествена вечеря ифтар по случай свещения за мюсюлманите месец Рамазан се проведе в Русе на 17 март т.г. Домакин на събитието бе Районното мюфтийство и районният мюфтия Юджел Хюсню, а сред гостите бяха представители на държавната и местната власт, както и общественици и духовни лидери от различни вероизповедания, които засвидетелстваха уважение към традициите и ценностите на този свещен за мюсюлманите период. По покана на мюфтийството, в празничната вечеря взеха участие Никополският епископ монс. Страхил Каваленов и енорийският свещеник на католическа енория "Св. Павел от Кръста" в Русе отец Валтер Горра. След официалната част, гостите се насладиха на традиционни ястия и проведоха разговори в дух на приятелство и уважение. Вечерта завърши с пожелания за мир, благоденствие и взаимно уважение.
Ифтар е вечерното хранене, когато мюсюлманите прекъсват ежедневния си пост по време на свещения месец Рамазан. Това е един от най-важните ритуали на ислямската вяра и се спазва от милиони мюсюлмани по света. По време на ифтар мюсюлманите се събират, за да се молят и да споделят храна със семейството и приятелите си. Ифтар е време за размисъл, благодарност и духовно обновление.
В енория „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Свищов продължава Народната мисия с общността на Неокатехуменален път на тема: „Чрез Неговата Пасха, Господ да ни води по пътя на вярата, надеждата и любовта“. На 20 и 21 март се проведоха две срещи за катехизис с католическата общност в Свищов с лектори - членовете на Неокатехуменален път. В събота, в енорията бе отслужено вечерно Бдение за Тайнството на Покаяние и Помирение и индивидуални изповеди.
На 19 март, верните от Никополския диоцез възпоменаха двама скъпи духовници: Епископ Самуил Джундрин - 28 години от смъртта му и 11-та годишнина от смъртта на отец Фортунато Грасели, пасионист и мисионер. Оставили незаличима диря в душите на верните от Никополската епархия, тези двама духовници срещнаха Небесния Отец на 19 февруари – литургичния празник на Св. Йосиф.
Монс. Самуил Джундрин всеотдайно и грижовно управлява поверената му Никополска епархия и като истински баща, води божия народ през трудните години на комунистическия режим и ограниченията за Църквата. Отец Фортунато, пристигнал като мисионер в епархията през 1993 г., даде на всички християни, които срещна в България, любовта и подкрепата, на които ни учи нашия Небесен Отец. Верните възпоменаха и се молиха за Епископ Джундрин и отец Фортунато по време на литургиите в тяхна памет в енорийските църкви.
На 21 март беше честван енорийския празник на католическа енория „Благовещение Господне“ в гр. Варна. Тържествената литургия по този повод беше отслужена в 11 ч. в църква „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“ от Генералния викарий на Никополския диоцез отец Салваторе Фрашина. С него съслужиха: енорийският администратор на Варна отец Михал Шлахцяк, отец Ренато Мрчела, отец Петър Цвркал и дякон Брандон. Проповед пред верните поднесе Генералният викарий отец Салваторе. В празника взеха участие сестри мисионерки на Милосърдието на Майка Тереза от Калкута и сестри-бенедиктинки от манастира в Царев брод.
Росица Златева
