„Снемането на анатемите“ – 60 години по-късно: към изцеление на паметта и път към единството

Джоузеф Тълок – Светла Чалъкова - Ватикана

В общественото съзнание 1054 година често се възприема като точния момент, в който Католическата и Православната църква окончателно се разделят. Според този широко разпространен разказ Изтокът и Западът, след векове на постепенно отдалечаване, си разменят анатеми, поставяйки началото на разкол, който продължава и до днес. Почти хилядолетие по-късно – през 1965 г. – папа Павел VI и вселенският патриарх Атинагор I подписват Съвместна декларация, с която изразяват съжаление за събитията от 1054 г. и символично „снемат анатемите“.

Именно тази декларация и нейното значение бяха в центъра на конференция, проведена в Рим в Института за икуменически изследвания „Йекуменикум“ към Папския университет „Свети Тома Аквински“. Форумът, озаглавен „60-годишнина от снемането на анатемите: изцеление на паметта и християнско единство“, събра двама от водещите представители на икуменическия диалог: кардинал Курт Кох, префект на Ведомството за насърчаване на християнското единство, и митрополит Йов (Геча) от Писидия. Двамата са съпредседатели на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата и Православната църква.

Още в уводните думи модераторът на конференцията, отец Ясинт Дестивел, отбеляза, че самото заглавие е донякъде подвеждащо: „в действителност не е имало анатеми – и следователно няма какво да бъде снемано“. В интервю за Vatican News митрополит Йов бе още по-категоричен: през 1054 г. може да се говори за разрив в общението, но не и за истинска схизма между двете църкви.

В своя доклад кардинал Кох разясни историческия контекст на събитията от 1054 г. Той подчерта, че папските легати в Константинопол не са произнесли анатема срещу Православната църква като цяло, а са издали була за отлъчване, насочена срещу конкретни лица, сред които и патриарх Михаил Керуларий. Отговорът на патриарха и синода му също е бил ограничен – отлъчването е засегнало единствено самите легати. Допълнително, кардиналът припомни, че към момента на произнасяне на булата папа Лъв IX вече е бил починал, което означава, че документът не е имал канонична валидност.

Според кардинал Кох съществува фундаментална разлика между събитията от 1054 и тези от 1965 г.: първите са били ограничени до тесен кръг личности, докато Съвместната декларация на папа Павел VI и патриарх Атинагор подчертава общите връзки и желанието за помирение между две църкви. Макар декларацията да не е довела незабавно до възстановяване на пълното единство, тя е положила основите на „еклисиологията на посестримите църкви“, според която всяка от двете църкви признава легитимността на другата и е готова да се учи от нея – първа и необходима стъпка към бъдещо евхаристийно общение.

Митрополит Йов от Писидия в своето слово обърна внимание на приноса на множество католически и православни историци, които през последните десетилетия са подкопали традиционния наратив за „схизмата“ от 1054 г. Той цитира френския католически богослов Мартен Жюжи, според когото взаимните отлъчвания не са начало на разкола, а „първият, неуспешен опит той да бъде прекратен“. Особено силно, подчерта митрополитът, звучи формулировката от 1965 г., с която двете страни се ангажират да „предадат тези отлъчвания на забравата“.

Митрополит Йов посочи и значителния напредък в богословския диалог по теми като синодалността, първенството и въпроса за filioque (бел.ав. произход на Светия Дух). Той отбеляза като положителен знак решението на редица папи да не използват добавката filioque в Символа на вярата по време на икуменически богослужения, като определи неотдавнашния жест на папа Лъв XIV като израз на „голяма надежда“.

В заключение митрополитът подчерта, че въпреки напредъка на институционално ниво, решаващо значение има неговото приемане от целия Божи народ. Истинското единство между Католическата и Православната църква, заяви той, ще стане възможно едва когато бъде желано и изграждано не само от йерархията, но и от духовенството и миряните.