Единството на християнските църкви: път към общението
Светла Чалъкова - Ватикана
Не случайно водещият библейски текст за тазгодишната Молитвена седмица за християнско единство е: „Едно е тялото и един е Духът, както и една е надеждата, към която сте призвани“ (Еф. 4:4). Тези думи не само напомнят за духовната основа на единството, но и насочват вниманието към отговорността на всички вярващи да го изграждат конкретно и видимо.
Богословието на единството
В центъра на християнското разбиране за единството стои образът на Църквата като Тяло Христово. Всеки член на това тяло има своята уникална роля и значение, независимо от конфесионалната принадлежност. Разнообразието между църквите не е пречка, а дар, който може да обогати общото свидетелство.
Модел за такова единство в различието е самата Света Троица – три Лица в едно Божество. Този тринитарен образ вдъхновява християните да живеят общението не като компромис, а като призвание, което се осъществява в ежедневните взаимоотношения, в братството и взаимното уважение.
История на разделенията и икуменическите усилия
Историята на християнството е белязана от дълбоки разделения, възникнали по богословски, културни и исторически причини. Въпреки това, наред с болезнените разломи, винаги е съществувало и желание за възстановяване на изгубеното общение.
През ХХ и ХХI век икуменическото движение се превърна във важен инструмент за диалог и сближаване. Световният съвет на църквите, двустранните богословски диалози и редица съвместни документи създадоха нов климат на доверие и взаимно опознаване, който постепенно преодолява наследството на вековно недоверие.
Армения и подготовката на Седмицата за единство 2026
В този контекст особено значение има подготовката на Молитвената седмица за християнско единство 2026. Международната комисия, съвместно назначена от Ведомството за насърчаване на християнското единство и Комисията „Вяра и църковен строй“ към Световния съвет на църквите, се събра от 13 до 18 октомври 2024 г. в Светия престол на Ечмиадзин, Армения.
Изготвянето на материалите беше поверено на Департамента за междуцърковни отношения на Арменската апостолическа църква, който координира работата на икуменическа група от арменски християни. По време на срещата в Ечмиадзин първоначалните текстове бяха обсъдени и финализирани в тясно сътрудничество между местната група и Международната комисия.
Заседанията бяха председателствани от преп. д-р Мики Робъртс и преп. о. Мартин Браун, OSB, а на 17 октомври участниците бяха приети на аудиенция от Негово Светейшество Карекин II, Върховен патриарх и Католикос на всички арменци – силен символ на ангажираността на Арменската църква към икуменическия път.
Съвременни предизвикателства
Днешните християнски църкви са изправени пред нови изпитания: секуларизацията, кризата на ценностите и социално-политическите напрежения често затрудняват общия глас. Въпреки това именно тези предизвикателства разкриват необходимостта от по-тясно сътрудничество.
Общият ангажимент към бедните, към мира, човешкото достойнство и опазването на творението показва, че християнското единство не е абстрактна идея, а конкретно свидетелство пред света.
Пътят напред: образование, диалог и свидетелство
Диалогът, съвместните инициативи и образованието на младите поколения са ключови за бъдещето на икуменизма. Християнските училища, университети и енории могат да формират култура на среща и уважение, основана на споделената вяра в Христос.
Най-силното свидетелство за единство остава общата молитва и общият глас на християните по въпросите на мира, справедливостта и човешките права.
Единството не е утопия, а дълъг и взискателен път
Единството на християнските църкви не е утопия, а дълъг и взискателен път, който изисква постоянство, смирение и надежда. Опитът на Армения, подготовката на Седмицата за единство и ангажираността на местни и международни църковни структури показват, че този път е възможен. Само като едно тяло, водено от един Дух, християните могат убедително да свидетелстват за Христос в света днес.
