Коментар на Евангелието за празника Кърщение Господне от отец Виктор Хаджиев

„И като се кръсти, Исус видя Духа Божий да се спуща върху Него.” (Мт 3,13-17)

Скъпи братя и сестри,

Евангелието ни представя Исус, който идва при Йоан, за да бъде кръстен. На пръв поглед това е жест, който смущава самия Кръстител: защо Безгрешният желае кръщение за покаяние? Но Христос влиза във водите не защото има нужда от пречистване, а за да приеме напълно нашата човешка участ. Той стои редом до грешниците, за да покаже, че е дошъл не да ни съди отдалеч, а да върви с нас, да поеме тежестта на нашата слабост и да я изцели отвътре.

След като Исус се издига от водата, небето се отваря – знак, че разделението между Бога и човека е приключило. Светият Дух слиза „като гълъб“: не със сила, а с нежност, която създава нов живот. В този момент става ясно, че кръщението не е човешко усилие, а божествен дар. Където Духът пребъдва, там започва истинската промяна – от страх към доверие, от затвореност към нова свобода.

И тогава прозвучава гласът на Отца: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Тези думи не са само за Христос – чрез Него те са изречени и над всеки от нас. В тайнството на нашето кръщение Бог ни назовава Свои възлюбени деца, в които Той се радва, дори когато ние трудно вярваме на това. Днес празнуваме именно тази истина: че нашата идентичност не произлиза от грешките ни, от успехите ни или от мнението на хората, а от Божията любов, която ни предшества и ни съпровожда. И от тази любов сме призвани да живеем с мир, доверие и свобода, като свидетели на Христовата светлина. Амин.