Коментар на Евангелието за 4 януари от отец Виктор Хаджиев

„И Словото стана плът, и живя между нас” (Йн 1,1-18)

Скъпи братя и сестри,

Йоан започва своето Евангелие с думи, които звучат като ново начало на Битието: „В началото беше Словото“. Това не е поетичен образ, а откровение за вечната личност на Христос, Който е при Отца още преди сътворението. Въплъщението означава, че Този вечен Бог избира да влезе в историята, да стане видим, осезаем и близък, за да може човешкото сърце най-сетне да Го разбере.

Евангелистът продължава с великата тема за светлината, която „в мрака свети, и мракът я не обзе“. Светлината не е метафора – това е самият Христос, който разкрива истината за Бога и за човека. Мракът в текста не е просто зло, а всяко състояние, в което човек живее без смисъл, без посока, без надежда. Христос не се бои от този мрак; Той влиза в него, за да го разкъса отвътре и да върне на човека достойнството на Божия образ.

Кулминацията на днешното четиво идва с думите: „И Словото стана плът, и живя между нас“. Тук Йоан изповядва най-смелата и нежна истина на нашата вяра: Бог прие нашата човешка природа, за да бъдем близо до Него. От тази близост черпим благодат, която ни променя. И когато Евангелието казва, че видяхме „неговата слава“, то ни напомня, че Христос продължава да се открива – в тишината на молитвата, в Евхаристията, в обикновените моменти на живота. Днес сме призвани да Го приемем не само като светлина, но и като смисъл, който осветява всяка наша стъпка. Амин.