Кардинал Пицабала призовава за уважение към достойнството на народите в Близкия изток

Франческа Сабатинели –Йордания

Винаги съществува една червена линия, която политическите власти не могат да прекрачат – тази, наложена от желанието на народите „да живеят достоен живот“. Така кардинал Пиербатиста Пицабала, Латински патриарх на Йерусалим, коментира случващото се в Ират, тълкувайки протестите като изблик на нуждата на хората, които настояват за мир, справедливост и достойнство. Ситуация, която се наблюдават и на други места по света, включително в Светите земи. Кардиналът изразява надеждата си „да бъдат намерени мирни решения и ситуацията да не ескалира. Но никой не може да пренебрегне желанието за живот и справедливост, което е неразделна част от съзнанието на всеки човек“.

Латинският патриарх в момента се намира в Йордания, край Мъртво море, за среща, посветена на диалог и обновление, в която участват около шестдесет свещеници от Латинската патриаршия. Освен патриарха, присъстват и трима епископи: викарият за Йордания, монсеньор Ияд Туал, викарият за Йерусалим и Палестина, монсеньор Уилям Шомали, и викарият за Израел, монсеньор Рафик Нахра.

„Една сложна епархия, която обхваща четири различни държави, всички засегнати от продължаващия конфликт, но по различен начин във всяка отделна зона“, обяснява кардиналът. Целият Близък изток е силно засегнат от войната – както на емоционално, така и на практическо ниво. В Йордания последствията се изразяват най-вече в „парализа на търговския живот, засягаща икономическите дейности и придвижването“, докато в Газа разрухата е пълна, а на Западния бряг ситуацията непрекъснато се влошава. Подобна е и ситуацията в Израел, в Галилея, където се наблюдава все по-дълбока пропаст между еврейското мнозинство и арабското малцинство, съпътствана от проблеми с престъпността, която е „по-скоро релационен, отколкото икономически проблем“.

Към това се добавят затворените граници и липсата на разрешителни, които възпрепятстват придвижването на палестинците и имат „огромно въздействие върху живота на общността“.

През трите месеца след началото на примирието – първи етап от процеса на умиротворяване, предложен от Съединените щати – хуманитарната ситуация в Газа не се е променила съществено. „Вече няма открита война – подчертава патриархът – но все още има целенасочени бомбардировки. Има повече храна отпреди, но липсват лекарства. Хората умират от студ, но умират и поради липса на медицинска помощ, защото няма антибиотици, няма основни медикаменти. Накратко, перспективите за населението остават крайно несигурни“.

Очаква се в близко бъдеще обявяването на т.нар. Съвет за мир – „временна администрация, натоварена да ръководи възстановяването на Газа и да координира нейното финансиране“, докато Палестинската автономия не бъде в състояние да поеме тази роля, както е предвидено в резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. „Ще бъде много трудно да се разбере какво този Съвет за мир ще може да направи, как ще функционира и как нещата ще се променят. Всичко все още е много несигурно, има много работа за вършене, но едно е ясно – на место всичко е опустошено“.

svt/ vatn