„Едно е тялото, един е Духът, една е надеждата“: Молитвена седмица за християнско единство

Светла Чалъкова - Ватикана

Този текст, дълбоко вкоренен в Свещеното Писание и древната арменска духовна традиция, предлага богословско и духовно пътешествие към смисъла на християнското единство в един разделен свят.

Материалите за Седмицата на молитва са изготвени в Светия престол на Ечмиадзин – духовния и административен център на Арменската апостолическа църква – в особено символичен момент. Те съвпадат с благославянето на мирото (мурон) и с повторното освещаване на катедрлата-майка в края на септември 2024 г., след десетгодишна реставрация. Това събитие се превръща във вдъхновение за размисъл върху живата и плодотворна обща вяра, която продължава да свързва християните.

В основата на предложените текстове стоят вековни молитви, литургични формули и химни, родени в древните арменски манастири и църкви, някои от които датират още от IV век. Това духовно наследство напомня, че единството не е нов проект, а дълбоко вписано в паметта и живота на Църквата.

Библейските корени на единството

Свещеното Писание последователно свидетелства за Божия призив към единство. Още в Стария завет думите на Авраам към Лот – „Ние сме братя“ – разкриват Божието желание за мир и хармония сред вярващите. Законът на любовта към ближния, формулиран в Левит, както и възхвалата на братското съжителство в Псалмите, подчертават, че прошката и търпението са основа на общността.

Новият завет издига единството до най-дълбокото му духовно измерение. В своята първосвещеническа молитва Исус Христос моли учениците Му да бъдат едно, както Той и Отец са едно (Йоан 17). Това не е просто липса на конфликти, а живо духовно общение, основано на любовта. Заповедта „да се обичате един другиго“ става белегът, по който светът разпознава Христовите ученици.

Апостол Павел и образът на едното тяло

Особено място заема учението на апостол Павел, който описва Църквата като едно тяло с много членове. В Посланието до ефесяните той съчетава трите измерения на християнското единство: едно тяло, един Дух и една надежда. Разнообразието на даровете и служенията не разрушава това единство, а го прави живо и динамично.

Павловата визия надхвърля географски, етнически и културни граници. Църквата е универсална реалност, в която всички вярващи, независимо от произхода си, са обединени в надеждата за спасение и вечен живот. Ограничаването на тази мисия до една общност или култура би означавало да се отрече самата същност на Евангелието.

Единството, поддържано от Духа

„Един е Духът“ – това означава, че Светият Дух е източникът и гарантът на християнското единство. Той вдъхва живот на Църквата, преодолява различията и създава духовна близост между вярващите. Именно Духът дава сила за общо свидетелство и служение, насочвайки различните изрази на вярата към една и съща мисия.

Единството не се свежда до външно съгласие или униформеност, а е плод на вътрешно преобразяване. То е знак за действието на Светия Дух в света и свидетелство за преобразяващата сила на Христовата любов.

Арменската църква и жив опит на единството

Арменската апостолическа църква предлага конкретен и дълбоко преживян образ на това единство. В изповядването на вярата в „една, свята, католическа и апостолска Църква“ и в евхаристийната литургия, където вярващите се прегръщат и пеят „Църквата стана една“, единството се превръща в реален опит, а не само в догматично твърдение.

Историята на арменското християнство, белязана от мъченичество и вярност, свидетелства за силата на тази вяра. Единството тук не е абстрактен идеал, а начин на живот, който укрепва духовната идентичност и засилва общото свидетелство на Църквата.

Призив към днешните християни

В свят, в който разделенията често раняват Тялото Христово, апостолският призив към единство остава актуален и настойчив. Той е отправен не само към църковните общности, но и към всеки вярващ. Да живеем в единство означава да свидетелстваме за любовта на Христос, да се подкрепяме взаимно и да ценим различните дарове, с които сме обогатени.

Молитвената седмица за християнско единство 2026 г. кани вярващите по целия свят да преоткрият това общо духовно наследство и да направят единството не просто цел, а жива реалност – за благото на Църквата и за свидетелство пред света.